ИНДИГОВО

Не живея в този живот.
Тук съм външно. Но вътре ме няма.
Планината напомня кълбо,
скрито в облак, а облакът - в камък.
Скитам там - в тази джунгла от плът,
между вятър, вълни и дървета.
През решетки от мигли сънят
с мен пътува по въздуха светъл.
И разтворена в него трептя
като лист, срещу вятъра пуснат.
Цветовете в слуха ми звънят,
всъщност аз съм звука между устните.
И се чудя все още какво
правя тук, преоблечена в тяло.
Вътре в мен съществува любов,
ала дрехата вече я стяга.

© Росица Ангелова
Из "Една ябълка разстояние", 2010 г.; Издателско ателие Аб