***

Ти си на другия край на нощта

и по нищо не си приличаме.

Любовта търси сходства, но други неща

приютяват наште различности.

И въпреки цялата антилюбов

зад миглите парят къпинови сънища.

Не  казвам, че цялото земно кълбо

сега преподрежда самата си същност.

И нека въобще да не става въпрос

за някакви ниско прохождащи храсти,

за това кое е добро или  зло,

и дали сме родени за щастие!

„Ние с теб – вяра и обща душа!” –

няма такова понятие!

Ти си на другия край на нощта.

Аз съм отсам екватора.

Но въпреки целия този хлад

от настръхнало помежду ни
планетарно неравенство,

ти тъгуваш в очите ми
и от век болят

всички бездни, превърнати
в светли пространства.

© Росица Ангелова