Този бог, който съзираш в небето,
наречено „горе”,
и който твърдиш, че много силно те обича,
всъщност съм аз.
Или някоя друга, няма значение,
мога да бъда във всяка една
и в себе си
едновременно.
Нали съм частица разумна вселена,
в която всяка въздушна вълна
предизвиква вълнение...
Или предизвиква небето,
наречено „горе”,
да надникне в човешките бездни
и да заплаче.
Защото какво е един бог,
ако не пророни сълза,
когато е препълнил
свещения граал на сърцето
с жито и невъзможност.
Из "Една ябълка разстояние", 2010 г. ; Издателско ателие Аб
Няма коментари:
Публикуване на коментар