* * *

Видение. Стопено слънце сипе
по житото жълтурчета от мед.
Пресявам се в дъха ти като в сито,
отвъд дървото, посадено в теб.
Трепти невидим бог и ми се струва -

облечен е във въздух и вода,

от корена  на  облака изплувал,
пораства върху връхчето трева,

за да  роди  зората.

И нямам вече плът и очертания,
сега съм само звукосъстояние -
изпънато листо и вятър.

 
© Росица Ангелова
Из "Една ябълка разстояние", 2010 г.; Издателско ателие Аб