скитал в потоци от спечена пръст.
Дишал с тръстика, когато го били,
прозрачен, невидим и нисък на ръст.
Не искал сред троскота слънчево място,
но знаела тайно душата му, клетата:
Земята сега е населена с храсти
и те не напомнят по нищо дърветата!
© Росица Ангелова
Из "Една ябълка разстояние", Издателско ателие Аб, 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар