***

Ти си на другия край на нощта

и по нищо не си приличаме.

Любовта търси сходства, но други неща

приютяват наште различности.

И въпреки цялата антилюбов

зад миглите парят къпинови сънища.

Не  казвам, че цялото земно кълбо

сега преподрежда самата си същност.

И нека въобще да не става въпрос

за някакви ниско прохождащи храсти,

за това кое е добро или  зло,

и дали сме родени за щастие!

„Ние с теб – вяра и обща душа!” –

няма такова понятие!

Ти си на другия край на нощта.

Аз съм отсам екватора.

Но въпреки целия този хлад

от настръхнало помежду ни
планетарно неравенство,

ти тъгуваш в очите ми
и от век болят

всички бездни, превърнати
в светли пространства.

© Росица Ангелова

Извън вечерния трафик

Все същият пейзаж неравноделен.

Очи на хора. Улици под тях.

Измерват се със крачки уморени

начупените плочки и дъжда.

Случаен поглед. Спомен за възторзи -

измислени внезапни тържества.

И някаква до лудост невъзможна,

до смях несъответстваща печал.

Нанизани на сушинка за птици

са чушките, бурканите с компот,

покъщината от домашни митове,

снабдени с благородно потекло.

И цялото забързано човечество

лети към най-вечерната си цел:

да пусне телевизора навреме,

да вземе душ и да се наяде.

Очи на хора. Жадни за реалност.

Живеещи в един световъртеж.

И само поглед, спънат в теб случайно,

те дърпа настрани като въже.

(с) Росица Ангелова