Все същият пейзаж неравноделен.
Очи на хора. Улици под тях.
Измерват се със крачки уморени
начупените плочки и дъжда.
Случаен поглед. Спомен за възторзи -
измислени внезапни тържества.
И някаква до лудост невъзможна,
до смях несъответстваща печал.
Нанизани на сушинка за птици
са чушките, бурканите с компот,
покъщината от домашни митове,
снабдени с благородно потекло.
И цялото забързано човечество
лети към най-вечерната си цел:
да пусне телевизора навреме,
да вземе душ и да се наяде.
Очи на хора. Жадни за реалност.
Живеещи в един световъртеж.
И само поглед, спънат в теб случайно,
те дърпа настрани като въже.
(с) Росица Ангелова
