в морето от космически илюзии.
Аз тръгвам с лодката
и северните чайки...
Достигане - каква далечна дума,
прохождаща със слънцето!
Навярно ще те дръпне вятърът
за дрехата,
когато те целуна.
Там някъде в незримото...
Платната се заплитат при докосване
и могат да се спрат със вик
на дъното.
Завръщането ще е невъзможно,
а залезът ще плува под водата.
Така е хубаво
безкрайно да пътувам
към твоите небесни очертания
и да съм само малка част
от тихото очакване
на утрото,
когато в песъчинка по окото ти
ще се позная
и ще се препъна.
За да разказвам после за морето,
за северните чайки
и за лодката.
http://www.vbox7.com/play:fe990254?r=google
© Росица Ангелова
Из "Затворих тъмното отвън", 2010 г.; изд. "Български писател"
Няма коментари:
Публикуване на коментар