ОТДАДЕНОСТ

Не може да изчезне залезът.
Мъхът по камъни,
загърбили дърветата,
расте.
И облаците са обърнати
с дъжда навън,
а вътре им е топло и уютно.
Поетите се раждат  всеки миг.
И всеки миг навътре
се разтварят.

Достатъчно е само малко дъжд
и после само малко слънце,
и над пръстта прорастват
като букви -
треви, цветя, съзвездия и мъхове.

Усърдно редактират радостта

с тъгата на сърцето непресъхнало.

И после се завръщат към началото,

безпаметни и чисти

като мъртвите.

(c) Росица Ангелова