вътре в самата представа за нищото!
Мраморни устни и погледи хлъзгави.
Болки и драми - изящни излишества.
Някъде там – в пещерата на мислите
веят вихрушки и тръни танцуват.
Горди съмнения, в себе си скитащи,
синьото дъно в небето празнуват.
И се облича тъгата във розово,
слага червило и тръгва прикрита.
Всяка космична любовна история
вътре в сърцето на бог се разплита.
Причини, участници, сцена и действие,
място и цвят за акцент чрез декора.
Някой разхожда многоизмерно
всяка въздишка и нейния порив.
После се смее. Създател на нищото.
Светъл духовен дубльор на тъгата.
Празно пространство, в което се движи
пълен с материя северен вятър.
Сухите клони на бивши оазиси,
джунгли от топли ръце споделени...
Всяко полярно безплътно разпадане
ражда мечтата за сътворение.
© Росица Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар