и дидактичен, и уплашен.
Игра на сенки или дим,
подвил учудено опашка.
А свети ярък като меч
лъчът на утринното слънце
и от усмивките тъче
необяснимите ни пътища.
Неразбираеми звезди
пълзят в очите на реката
и палят вятъра преди
сам той да ги разпали с вятър.
Напразно сенчест и снишен,
предричащ идещата бездна,
светът изглежда поразен,
до пълна неподвижност стреснат!
А може да е по-широк,
да се разтвори като цвете
и да провиди, че сам Бог
във всеки път безмълвно свети.
© Росица Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар