***

Любовта като черна игуменка
крие своето тяло в мрак.
А лицето ú  бяло, румено -
сякаш мáсло от бит каймак.
Сякаш слънчице ясно грейнало,
та насип'ло божéц-нектар.

За какво ти е расото черно,
а душата ти - стар винар!? 

© Росица Ангелова
из "Неизбежни души", 1998 г. изд. "Захарий Стоянов"
http://vbox7.com/play:cc53f3f5