Корените на дъжда не са в небето.
Понякога поникват от солени облаци,
отгледани в тъгата на глухарчето,
преди да се разпадне.
Или са предизвикани от някой
изстръгнат храст, подгонил ветровете,
които се самоизмерват с Господ!
А Господ е в езика на камбанката,
люлееща стеблото на кокичето
и в сълзите на плачеща върба,
където корените на дъжда
се подразбират.
© Росица Ангелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар