ЕДНА ЯБЪЛКА РАЗСТОЯНИЕ

Между звука и ехото се провира
една ненадейна луна.
Ти някъде вятър събираш -
а спя аз в утробата на вулкан.
Значенията не помня -
разпръснати пеперуди над светлосиня трева...
Душата ми нощем с крилете им броди
и се смълчава едва...

Но когато измеря времето
по разпиляните рози и изгреви
между звука и ехото,
пресичам тъгата призрачна.

И ти винаги си отсреща -
на една ябълка разстояние.
Или ще запалиш свещ и
ще осветиш съня ми,

когато прекърши надеждата

в  сърцето ми подлия страх,

или ще обърнеш на смях
пълното с думи мълчание.

(c) Росица Ангелова