НАСТРОЙВАНЕ НА ЕХОТО

Измисляме си някакви звезди,
посипваме с мастилници очите си
и те тъмнеят, разредени с дим -
един на друг погълнали душите.
Измисляме си някаква любов -
безплътна, синя и до сълзи течна
и цял живот умуваме какво
да правим с колебливата й вечност.
Изстискани от мисъл и без слух
простенват алегории, метафори.
Разгърдени, останали по дух
се надпреварват да догонят вятъра.
И да открият в някой миг на ад,
че никой друг не ни е нужен истински,
а само, за да пълним с ярък цвят
контейнера на бездните си скитащи.

© Росица Ангелова

БЯГАЩА С... ПТИЦИ

Вървя като метафора на огъня
между солените води
на седем океана
и знам, че е непоносимо щастието,
но имам да реша
загадката на съществуването.
Светът се заблуждава във покорството,
а в него има толкова вродени мълнии...
Учуден е дъждът,
не може да провиди
защо живея в края на света
и си играя с явления,
които произхождат.

© Росица Ангелова

БОЛКОЯВЛЕНИЯ

Тъмната стая - яма във въздуха -
вътре в самата представа за нищото!
Мраморни устни и погледи хлъзгави.
Болки и драми -  изящни излишества.
Някъде там – в пещерата на мислите
веят вихрушки и тръни танцуват.
Горди съмнения, в себе си скитащи,
синьото дъно в небето празнуват.
И се облича тъгата във розово,
слага червило и тръгва прикрита.
Всяка космична любовна история
вътре в сърцето на бог се разплита.
Причини, участници, сцена и действие,
място и цвят за акцент чрез декора.
Някой разхожда многоизмерно
всяка въздишка и нейния порив.
После се смее. Създател на нищото.
Светъл духовен дубльор на тъгата.
Празно пространство, в което се движи
пълен с материя северен вятър.
Сухите клони на бивши оазиси,
джунгли от топли ръце споделени...
Всяко полярно безплътно разпадане
ражда мечтата за сътворение.

© Росица Ангелова

КРАТЪК ПОГЛЕД НАОКОЛО

Светът е толкова предвидим
и дидактичен, и уплашен.
Игра на сенки или дим,
подвил учудено опашка.
А свети ярък като меч
лъчът на утринното слънце
и от усмивките тъче
необяснимите ни пътища.
Неразбираеми звезди
пълзят в очите на реката
и палят вятъра преди
сам той да ги разпали с вятър.
Напразно сенчест и снишен,
предричащ идещата бездна,
светът изглежда поразен,
до пълна неподвижност стреснат!
А може да е по-широк,
да се разтвори като цвете
и да провиди, че сам Бог
във всеки път безмълвно свети.

© Росица Ангелова

***

Обичам този факт, че съществуваш!
Над всички неизчерпани енергии.
Но зная, че е време за сбогуване,
че вече си открил по пътя ... Нея.
И ти се радвам. И завиждам тайничко
на нейната възможност да те има.
Макар, че любовта е състояние
и никога, твърдят, конкретно име.
Обичам този факт, че съществувам
в алхимия от нежност и хармонии.
Но ако спра за миг да се преструвам,
навярно да умра ще съм готова.
От северния вятър приютена,
когато слънцето ми е подкожно-
ще избера не дългото катерене,
а всичко да е просто и възможно.

© Росица Ангелова

ПРОСТРАНСТВА

Навлизам в органичната материя

на атома, през него, в пустотата,

изпълнена с доверие към корена.

И е любов.

А ти ме чакаш

да приготвя масата.

© Росица Ангелова

ПРЕДЕСЕН

Простена сякаш скритото леговище
на флората в удобния аквариум -
това към Бога полетяло гробище
от скупчени безкислородни атоми.
Навън от мен ли беше тази бездна

и този плет от корени и лишеи!

Огънах се като навехнат глезен
по голия отвесен гръб на дните. 
Сега стоя сред кладенец. Предесен

на охрени целувки ме отпива.

А лятото немее вътре в мене
смекчено и по детски доверчиво. 
Покълва слънце в сянката на камък.

През кръста в мен нахлува светлината.

И болките си тръгват неочаквано,
превърнали ме в цъфнало разпятие.

© Росица Ангелова